Глобални екологични проблеми
Последиците от глобалното замърсяване могат да бъдат катастрофални
Някои от познатите неблагоприятни изменения на околната среда се изразяват в следното:
• замърсяване на атмосферата и създаване на сериозна опасност за климатичното равновесие;
• замърсяване на повърхностните води и световния океан;
• силно намаляване на количеството (на глава от населението) и влошаване качеството на питейните води;
• физическо намаление и силно замърсяване на обработваемите земеделски земи;
• непрекъснато обедняване на разнообразието на флората и фауната;
• влошаване условията на средата в големите градове, водещи до нежелателни последствия за здравето на хората;
• засилване противоречията между социално-икономическото развитие и опазване на чистотата на околната среда.
Замърсявана на въздуха
Преди години в учебниците пишеше, че въздухът е безцветен газ, без мирис и вкус. Вече не е така. Цветът му е сивкав, „ухае” на азотен оксид и серен диоксид, има вкус на нафта и пепел... защото е замърсен.
Замърсяването е следствие основно от изгарянето на т. нар. изкопаеми горива. Това са нефтът, природния газ и въглищата. Самите замърсители под формата на газ и прах причиняват киселинни дъждове. Дъждовните капки са със слабо-киселинен характер заради въглеродния диоксид в атмосферата, но азотните и серни оксиди образуват по-силни киселини, оказващи неблагоприятно действие върху растения и животни.
По-голямата вреда, която нанася въглероднияτ диоксид, е прекомерното затопляне на атмосферата, т.е. парниковия ефект. При попадане върху земната атмосфера, една част от слънчевата светлина се връща обратно към космоса, а другата продължава към повърхността, където отново се отразява.
Но вместо и тя да отиде към космоса, благодарение на въглеродния диоксид се връща многократно към повърхността. Това води до прекомерно затопляне и много негативни ефекти. Най-лошият е, че се топят ледените шапки на полюсите и се вдига нивото на световния океан. Ако това продължи така, крайбрежните градове ще бъдат залети. Световни центрове като Ню Йорк и Лондон ще се окажат под водата.
В озоносферата протича следният процес: молекулата на озона, която се състои от 3 кислородни атома, попаднала на пътя на ултравиолетовото лъчение, се йонизира и разделя на атоми, които после пак се свързват. Този непрекъснат процес води до абсорбиране на ултравиолетовите лъчи. Фреоните (газове, използвани в хладилната техника) отделят хлор, който се свързва с озона и нарушава процеса. Един хлорен атом остава продължително време в атмосферата и може да взаимодейства над 1000 пъти.
Всяка пролет озоновият слой над Антарктида изтънява с 50% и се възстановява през лятото. Това е най-голямата озонова “дупка” на планетата. Според учените тенденцията е през следващите 40 години постепенно тя да изчезне напълно. Дали? Статистиката сочи, че всяка секунда по света се изсичат 4 декара гори! Но нали те преработват въглеродния диоксид в кислород! Там, където горите се изсичат, почвата корозира и след време се превръща в пустиня, ако не бъде залесена наново (което рядко се случва).
Замърсяване на водата
Основен източник на замърсяване на питейната вода са отпадните и канални води. От началото на Индустриалната революция фабриките изхвърлят непотребните продукти от своята дейност в реките, езерата и моретата. Това вреди не само на местната флора и фауна, но и на растенията и животните на стотици километри разстояние. Освен от производството, замърсяване се получава и от домакинствата.
Селското стопанство е друга проблемна област. Изкуствената тор, увеличаваща добивите от реколтата и пестицидите, използвани за унищожаване на вредителите, попадат директно от почвата в подпочвените и питейните води. Тези химикали причиняват болести у децата.
Недостигът на сладка вода непрекъснато нараства. Около 1/3 от населението на планетата изпитва постоянна нужда от вода. На човек от населението на България годишно се падат по 2000 м3 вода, докато на бедуините в Сахара – по 60 м3. Основните причини за възникването и задълбочаването на проблема с недостига на сладка вода са:
- непрекъснатото нарастване на потребностите от вода вследствие на бързото увеличаване на населението в глобален мащаб и интензивното развитие на отрасли, потребяващи големи количества вода:
- загубата на сладка вода, последица от намаляване на дебита на реките;
- прогресивното замърсяване на водоемите с промишлени, битови и други отпадни води.
Изострянето на проблема с недостига на водните ресурси води до социално икономически и регионални екологични проблеми:
- сериозно се застрашава здравето и живота на хората;
- ограничават се темповете на икономическо развитие на отделните региони и страни;
- силно се нарушава състоянието на водните екосистеми.
Изключително тежки последици върху природата имат нефтените петна, получаващи се при аварии на танкери. Тъй като нефтът е по-лек от водата, той изплува отгоре. Тези разливи покриват хиляди километри и спират достъпа на кислород и светлина до морските обитатели; причиняват натравяния и смърт на крайбрежните птици, риби, ракообразни и други.
Екологични катастрофи
Откакто животът се е зародил на Земята, естественото отделяне на водни пари, въглероден диоксид и други газове, е спомагало за поддържането на температурата на Земята, в рамките на която може да съществува живот. Тези вещества действат като парник, предпазващ атмосферата от слънчевата топлина. Човешките дейности засилват естествения парников ефект. С развитието на научно-техническия прогрес, със засилващата се интензивност на производството, интересът и загрижеността на световната общественост към състоянието на планетата ни непрекъснато се засилват. Всеобщото затопляне на планетата, изтъняването на озоновия слой, безогледното изсичане на тропическите гори, увеличението на киселинните дъждове, неконтролируемия прираст на населението, непрекъснато намаление на милиони хектари плодородна земя, увеличаващото се количество на радиоактивни и други токсични отпадъци, силното, а дори и за много региони опасно замърсяване, будят тревога и основателно безпокойство у човечеството за съдбата на планетата ни.
Затоплянето на Земята е факт! Температурите на земната повърхност през последните години са се повишили с 0,8°С. През следващите 100 години те ще се повишат между 1,50 до 3,50°C, а морското равнище може да се покачи между 15 и 95 см. Учените са почти единодушни, че глобалното затопляне е резултат от емисиите въглероден диоксид и други газове – виновници за парниковия ефект. Те са причинени от човешката дейност – индустриален бум, увеличеното използване на полезни изкопаеми като въглища, петрол, изсичането на големи горски масиви и т. н. Парниковите газове пропускат слънчевата радиация до земната повърхност, но поглъщат инфрачервените топлинни лъчи и затоплят земната повърхност и приземния атмосферен слой. Естественият природен парников ефект поддържа средна температура от около 15°C, което прави възможен живота на Земята. Бързото увеличение на парниковите газове обаче води след себе си сериозни последици.
В резултат на промените се топи ледената обвивка на полюсите. Затоплянето в Арктика и Антарктида и топенето на ледени блокове причинява повишение на морското ниво, заливане на плодородни ниски земи и крайбрежия. Променя се количеството валежи на Земята, което води до непредвидими чести наводнения или продължителни засушавания. Всички тези промени могат да бъдат обобщени в едно понятие – изменение на климата. Това изменение на климата влияе на различни компоненти на околната среда. То води до изчезване на запасите от прясна вода, разрушаване на екосистемите и намаляване на биоразнообразието, намаляване на обема и продуктивността на обработваемите земи, унищожаване на горски масиви, вследствие на пожари заради суша и високи температури, увеличение на пустините и топене на планински глетчери. Сериозните промени в околната среда ще доведат до тежки икономически и социални последици.
Глобалната промяна в климата има влияние и върху човешкото здраве. Освен горещите вълни и необикновено топлото време, което действа шоково на организма, нараства и се изменя географското разпространение на редица болести, предавани чрез насекоми, като малария и тропическа треска. В допълнение, увеличените индустриални дейности и автомобилни газове водят до нарастване честотата на тежки и хронични заболявания, алергии и т.н.
