Еконовини
Зелени проекти
Намалява количеството на прясна вода в Близкия изток
публикувана на 15.02.2013 г.
Количеството прясна вода в редица райони на Близкия изток намалява заради неправилно управление и повишено потребление, както и вследствие на сушата през 2007 г., обяви НАСА.
Обемът на намалението на количествата прясна вода е равен на обема на водата в Мъртво море.
В изследването са анализирани данни, получени от 2003 г. насам от два спътника, снабдени с апаратура за гравитационни измервания.
Според проучването количествата прясна вода в някои части на Турция, Сирия, Ирак и Иран покрай реките Тигър и Ефрат са намалели с общо 144 кубически километра.
Около 60 процента от загубите се дължат на изпомпването на вода от подземни източници.
20 на сто от загубите са заради сушата, в това число и от намалената площ на покритите със сняг територии във високите планини в засегнатите райони.
Кораловите рифове изчезват
До 2050 година е възможно кораловите рифове да изчезнат напълно.
Климатичните промени водят до затопляне на моретата и окисляване на океаните. Човекът също допринася за ускоряването на процеса - застрояването на крайбрежията, замърсяването на водите и корабоплаването, е вторият по важност фактор за застрашаването на морската фауна. Ако не се вземат мерки на време, ще бъдат застрашени над 90 на сто от кораловите рифове до 2030 г. и почти всички коралови рифове до 2050 г.
През последните няколко десетилетия те рязко са намалели в световен мащаб. В Карибския басейн например 75-78% от кораловата покривка е била изгубена през последните 35 години.
Големият бариерен риф в Австралия, който е най-добре защитената рифова екосистема в света, е намалял с 50% в последните 50 години.
Кораловите рифове са една голяма част от биоразнообразието. Ако бъдат унищожени, заедно с тях ще загине и една трета от морските видове на планетата, които живеят в рифовете.
ЕК с официално уведомително писмо заради проблема със замърсяването на въздуха
Публикувана на 27.01.3013 г.
Европейската комисия (ЕК) призова България, Латвия и Словения незабавно да се заемат с продължаващия проблем с качеството на въздуха.
ФПЧ10 могат да причинят дихателни проблеми, рак на белите дробове и преждевременна смърт. Причина за замърсяването с тях са пътното движение, промишлената дейност и отоплението на сградите, уточнява комисията.
ЕК отчита, че качеството на въздуха е влошено в много държави от ЕС и предприема действия срещу 17 държави, в които положението е най-сериозно и последователно е отчитано лошо качество на въздуха, се посочва в съобщението. Държавите са Австрия, Белгия, България, Германия, Гърция, Испания, Италия, Латвия, Полша, Португалия, Румъния, Словакия, Словения, Унгария, Франция, Чехия и Швеция.
Целта е държавите с продължаващи проблеми, свързани с качеството на въздуха, да предприемат предвидливи, бързи и ефективни действия, за да намалят до минимум периода на неспазване на правото на ЕС.
Комисията е особено разтревожена от случаите, когато това неспазване продължава повече от пет години и все още не е отстранено. Съгласно законодателството на ЕС, държавите от Общността са длъжни да предприемат всички необходими мерки за подобряване на качеството на въздуха. Неизпълнението на това задължение ще доведе до образуването на съдебно производство.
Комисията отбелязва, че пределно допустимите стойности на ФПЧ10 трябваше да бъдат спазвани от 2005 г. (в случая на Румъния и България - от 1 януари 2007 г. - датата на присъединяването им към ЕС), въпреки че държавите можеха да поискат от ЕК удължаване на срока за постигане на стандартите до юни 2011 г.
Според Изпълнителна агенция по околна среда в 10 града на страната е било измерено наднормено запрашаване на въздуха.
Фини прахови частици в повече са регистрирани в Бургас, Варна, Добрич, Видин, Перник, Плевен, Пловдив, Русе, Смолян и Димитровград. Стойностите са били между 1,01 и 1,89 пъти над средноденонощната норма.
България е в район с екстремни метеорологични явления
България попада в един от районите, в които има увеличена честота на екстремните метеорологични и климатични явления.
Това показва докладът от съвместен одит "Адаптация към климатичните промени - готови ли са правителствата?”. В изготвянето му са взели участие върховните одитни институции на Австрия, Кипър, Малта, Нидерландия, Норвегия, Русия, Украйна, Европейската сметна палата, както и българската Сметна палата, става ясно от уебсайта й.
Според доклада в нашия район има засушавания, проливни валежи, гръмотевични бури и градушки. Прогнозите сочат, че годишната амплитуда между максималната и минималната температура на въздуха ще намалява, тъй като постепенно максималните температури ще намаляват, а минималните ще се покачват. Заради това снежната покривка ще намалява.
Това ще доведе до изместване на горната граница на широколистните гори към по-голяма надморска височина, увеличаване на недостига на вода в почвата, загуба на биоразнообразие.
Най-засегнати ще бъдат селското и горското стопанство, енергетиката, водоснабдяването и критичната инфраструктура.
Амбицията на Европа е да ограничи емисиите на парникови газове, като запази нарастването на глобалната средна температура до 2 градуса.
Експертите отчитат, че дори целта за тези два градуса вероятно няма да бъде постигната, ето защо е необходима ефективна адаптационна политика. В този смисъл всеки европейски регион трябва да разработи свои адаптационни мерки според нуждите си.
Докладът показва, че правителствата не са достатъчно подготвени за евентуалните негативни сценарии във връзка с промените в климата. Освен това предприетите до момента мерки не са достатъчни.
Затова осъществяването на ефективна адаптационна политика е от решаващо значение за намаляване на текущите и бъдещи негативни влияния върху климатичните промени.
Нови защитени територии в България
През 2012 г. у нас са обявени 21 защитени територии в категорията "защитена местност" и сега общият брой на защитените територии в България е 973. Общата им площ е 583857.4 хектара, което съставлява приблизително 5,3% от територията на странатa.
Емблематична сред новите защитени територии е местността "Река Веселина" в землищата на село Миндя и село Къпиново, община Велико Търново. Там са запазени влажни зони, обитават голям брой животински видове, както и други ценни природни местообитания, включително крайречни гори.
Местност Храстево в землището на град Девин, област Смолян, е защитена с цел опазване на уникална вековна гора от черен бор, с участие на горун, цер, обикновен габър, планински бряст, бук и др.
Защитена местност Блатото в землището на село Обел, община Благоевград, е обявена с цел опазване на естествено блато, представляващо рядък и забележителен за района естествен ландшафт, както и местообитание на защитени животински видове, включително блатна костенурка и видове от разред Odonatа (водни кончета) и др.
Предвижда се да бъде създадена мрежа от "малки защитени територии" за опазване на 47 растителни вида, за които са необходими спешни консервационни действия, като всички те се срещат извън съществуващите защитени зони от "Натура 2000".
Най-зеленият град на България
София е "най-зеленият" град в България с население над 200 хил. жители. Първенец в категорията над 100 хил. души е Русе, а Кочериново е най-еко сред населените места с по-малко обитатели.
Градовете бяха избрани след оценка на качествата им по различни критерии. Сред тях са редуцираните на емисиите на парниковите газове и спестената енергия.
Другите наградени общини, в зависимост от броя на населението, бяха Русе, Асеновград, Белене и Долна Баня. Димитровград и Кърджали пък се сдобиха с поощрителни награди за "зелен град".
Отличените получиха своите награди на церемония в София, лично от президента на Република България Росен Плевнелиев.
Досега призът за най-зелен град са грабвали Велинград, Тетевен, Смолян и Габрово.
От догодина броят на критериите ще бъде разширен, така че градовете да бъдат оценявани като "зелени" спрямо обективни и статистически измерими показатели. Копенхагенската конвенция за най-зелен град предлага осем такива критерия, но и в нея, най-важният са спестените въглеродни емисии.
Наградата "Най-зелен град" е част от националната кампания „Зелена България”, финансирана от Оперативна програма „Околна среда 2007-2013 г.”.
Постигнато е споразумение за борба с климатичните промени
Акт II от Киото задължава Европейския съюз, Австралия и десетина индустриализирани страни да намалят емисиите си на парников газ до 2020 г. Тази глава, чието значение е преди всичко символично, тъй като въпросните страни са източник на едва 15% от емисиите на парников газ в света, е основната част от споразумението, по което преговаряха 190 страни в катарската столица Доха.
Канада, Япония, Нова Зеландия и Русия предпочетоха да се оттеглят от споразумението.
Преговорите в Доха пред провал?
Двуседмичната конференция на ООН трябваше да завърши вчера, но вероятно ще продължи и през днешния ден. Участниците не успяват да се договорят и за удължаването на Протокола от Киото за съкращения на емисиите парникови газове.
Изтичането на Протокола от Киото от 1997 г., който и без това е с намалена сила, след оттеглянията на Русия, Япония и Канада и изобщо не е ратифициран от САЩ, би оставило света без законово обвързващо споразумение за борба с глобалното затопляне.
Важните решения в Доха предстоят
Важните решения от разговорите в Доха се очакват със старта на втория етап от преговорите. В катарската столица пристигат министрите, отговарящи за екологията и климата, за да обсъдят мерки за задържане на въглеродните емисии и финансирането на по-бедните страни, нуждаещи се от повече средства, за да развиват чиста енергия. От българска страна в преговорите ще участва Министърът на околната среда и водите Нона Караджова, която ще ръководи българската делегация.
На дневен ред в Доха е и продължаване на Протокола от Киото, тъй като първият период изтича на 31 декември 2012 година. Документът е единственият в света обвързващ пакт за ограничаване на емисиите.
В съответствие с установената практика, този етап от преговорите на конференцията за климата ще реши дали все пак ще бъде постигнат видим напредък. Не е ясно дали ще се начертаят общи конкретни цели и ангажименти за втория период от „Протокола от Киото”, тъй като проличава дистанция между развитите и по-слабите страни.
Вероятните очаквания по-скоро са, че развитите страни едва ли ще отстъпят по отношение съкращаването на емисии и капиталовата помощ.
България е застрашена от нови заболявания заради промените в климата
Глобалните климатични промени ще докарат нови заболявания в България, които доскоро бяха единични случаи, съобщава вестник "Труд".
Различните видове насекоми, които са основни преносители на тези заболявания, се чувстват все по-добре при промените на климата, в топли и влажни зони.
Сред заболяванията, които се доближават все повече до България, а доскоро са били сравнително редки, са Западна нилска треска, Кримска хематологична треска, малария и др. Някои от заболяванията вече са регистрирани в съседни на България страни.
Повишаването на средната температура, топенето на ледовете, наводненията, повишението на океанските води и промените в тяхната киселинност създават предпоставки за отражение върху общественото здраве.
Сред рисковете са травмите, получени вследствие на наводнения, смъртните случаи, получени при т.нар. горещи вълни и др.
Покачването на нивото на океаните е по-високо от очакваното
публикувана на 28.11.2012 г.
Нивото на моретата и океаните се покачва с 60% по-бързо от прогнозите на ООН, заплашвайки ниско разположените райони от Маями до Малдивите, предупреди научен доклад, разпространен на преговорите в Катар за борба с климатичните промени.
Глобалното затопляне не се е забавило, нито пък изостава от прогнозите, заяви Щефан Рамщорф - основен автор в доклада на Потсдамския институт за изследване на въздействието на климатичните промени.
В доклада се посочва, че нивото на моретата и океаните се покачва с 3,2 мм годишно според спътникови данни или с 60% по-бързо от 2-милиметровото годишно покачване, прогнозирано от Междуправителствената група на ООН за климатичните промени за същия период.
Започва конференция в Катар за борба с глобалното затопляне
По време на международната конференция за климата в Дърбан, която се проведе в края на 2011 година, участниците стигнаха до извода, че трябва да има Второ действие на Протокола от Киото.
Сега на конференцията в Доха ще се обсъждат конкретни неща в тази насока, като например колко дълго ще трае този втори период на действие и какви ще са целите му, изразени в конкретни цифри.
10 милиарда лева отделя София за борба с промените в климата
публикувана на 23.11.2012 г.
10 млрд. лева ще задели Столична община за борбата срещу глобалното затопляне и за енергийна ефективност. Това стана ясно по време на представянето на екологичните цели на общината до 2020 година. София ще трябва да намали с 22% своите въглеродни емисии. Това трябва да стане чрез редукция на карбоновите емисии във всички сектори - транспорт, общински и жилищни сгради, улично осветление и инфраструктура. Започнатата отсечка на метрото, от Цариградско шосе до летище София, се очаква да намали въглеродните емисии с още 10 000 тона, както и да намали с 14 000 броя на автомобилите в центъра на столицата.
Сред другите мерки, които София предприема в областта на транспорта, е закупуването на нови тролеи и трамваи, както и автобуси, които ще работят на метан. Планира се също изграждането на 8 малки водноелектрически централи, които да произвеждат чист ток, който ще се изкупува на преференциални цени от Националната Електрическа Компания. В областта на уличното осветление ще бъдат изградени и нови електрически стълбове с енергоспестяващо осветление.
От изключително важно значение са мерките за енергийна ефективност в жилищните сгради, чието потребление на енергия допринася за близо половината от изхвърляния в атмосферата въглероден диоксид. Всички, които кандидатстват за саниране на цели сгради в София няма да заплащат таксата за издаване за разрешително за строеж.
Мрачна прогноза за бъдещето на Земята
публикувана на 18.11.2012 г.
Световната банка излезе с предупреждение, че средната глобална температура може да се повиши с 4°C до 2060 година. Това ще доведе до поредица от природни бедствия. Всички световни нации ще пострадат от глобалното затопляне, но най-бедните страни и в този случай ще са най-потърпевши. Те ще понесат най-силно последиците от недостига на храна, покачването на морското равнище, циклоните и сушата. Финансовата институция прогнозира увеличаване на „недостига на вода” в Източна Африка, Близкия изток и Южна Азия и връщане към високи нива на детската смъртност в Африка на юг от Сахара.
Според Световната банка, при сегашното ниво на парникови газове, ще е невъзможно международната общност да спази своя ангажимент да не допусне повишаване на средната температура на Земята с 2°C, спрямо нивата отпреди индустриалната революция.
Световната банка призова правителствата от цял свят да пренасочат колосалната сума от 1 трилион долара, които харчат сега за субсидии за изкопаеми горива, към „зелена” инфраструктура с цел намаляване на емисиите на парникови газове.
В документа се подчертава, че не е сигурно, че „адаптация към свят с 4 градуса по-високи температури е възможна”, а това прави отговорността на човека за настоящото затопляне „без алтернатива”.